Извинявай, че ме нямаше известно време. Бях предозирала с ежедневие, навици, повтаряемост и безсилие да променя гореизброените. Но пък добрата новина е, че нещата се промениха и след редица музикални експерименти отново тръгнах по праведни концерти.
Реших да започна с нещо класическо и изпитано, но същевременно ново и неизвестно, а именно Варна Мега Рок. Избрах го преди всичко защото е във Варна, на пристанището, до водата, в която е възникнал животът. Това че кметълът го организира само ми помогна да се доверя- Каварна беше златна ера за хората с вкус. След като си купих билет реших да видя бандите- бях сигурна, че ще бъдат добре известни, в предпенсионна слава и ще знам голяма част от песните им (макар в последно време да слушам боклуци и да съм занемарила метъл културата си). Бях права естествено- БТР с Glenn Hughes и Kamelot едната вечер и Nightwishв комбина с Аpocalypticaза втората. Доста ме бъгна, че Kamelot подгряват на БТР (но това си има обяснение).
Месеците си минаваха, аз продължавам да слушам боклуци ( да живеят Maroon 5), неусетно дойде края на лятото и стана време за феста. Забързано си подготвих плейлист на Кемлот и се засилих към пристанището. Хората около мен ми съобщиха, че докато съм била в комерс кома БТР са възкръснали и са издали нов албум, а Кикимора имат нов вокал понеже стария се напил и изложил Николо Коцев, което явно е недопустимо. Стигнахме до пристанището, приятно преобразено в метъл сборище. Бързо и безболезнено се сдобихме с гривни, магнитчета, карта за пазаруване и бири.
Първата група Krossfire беше много надъхана, малда и стегната. Честно казано ми допаднаха повече от Кикимора, които бяха по-бавни и тежкарееха за вкуса ми. Но пък новия им вокал е доста приятен за слушане и особено за гледане, а и се оказа, че повечето членове се казват Николай и като морско чадо всичко им прощавам.
Между бандите имаше порядъчни почивки и човек имаше време да се пренастрои, отдъхне и презареди. Неусетно стана време за Камелот, които бяха много енергични, магични и обаятелно призрачни. Винаги съм ги обичала заради тези им черти. Когато ги гледам сякаш ме пренасят на бал със сенки в някаква мета реалност. Атмосферата им ми напомня на Джонатан Стрейндж и мистър Норел със своята призрачност- хем едното е история за магия, хем има нещо мрачно и неуловимо, хем другото си е традиционен метъл, хем носи един сенчест нетипичен отзвук. С множеството си плитчици басистът и маниакални движения беше като мрско чудовище, а негов фон китартистът беше сериозен и студен като професор Снейп.
Малка и почивка и беше ред на господин Hughes. Както един приятел каза „ето виждаш ме без шапка, защото Глен ми я скри.“ Това обобщава напълно преживяването ни. Както в Американски богове срещаме уморения стар Уензди, така на малък фествал срещаме една жива леганда на рока. Осъзнах, че без него нямаше да съществуват много групи и съм му благодарна, че е поствил основите на жанра. Момчетата от БТР бяха възхитителни. За мой срам бях забравила колко добри музиканти са. Някой около мен тъжно попита „Амаа къде е Наско?“ и получи отговор „За какво ти е? Хич не ми липсва“.
С думите „Love is the answer, music is the healer“ един рок маг ни изпрати в толата нощ.
darraofchaos 